Щурец и светулки
За кого си се разсвирил, щурчо,
с остарялата китара?
Ти ли будиш нощните светулки
и раздираш им хастара?
Ти, изпратил слънцето горещо,
в хладна вечер се разпяваш.
Да раздвижиш нощните светулки
с песните си ти успяваш.
С таз невидима за нас китара
галиш нежно тишината.
А светулките край теб светулкат
и възраждат светлината.
Цялото небе живее нощем-
слуша песните ти сладки.
Тишината даже не заспива
през антрактите ти сладки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
