За кого си се разсвирил, щурчо,
с остарялата китара?
Ти ли будиш нощните светулки
и раздираш им хастара?
Ти, изпратил слънцето горещо,
в хладна вечер се разпяваш.
Да раздвижиш нощните светулки
с песните си ти успяваш.
С таз невидима за нас китара
галиш нежно тишината.
А светулките край теб светулкат
и възраждат светлината.
Цялото небе живее нощем-
слуша песните ти сладки.
Тишината даже не заспива
през антрактите ти сладки.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
