4 июл. 2019 г., 09:13  

Щурец, пчела и още Пепеляшка

551 3 15

Звукът от стържещите стъпала

изкачва се по синьото на мака.

Поглеждам го с очите на пчела,

в недрата му кодирана. И чакам.

 

Издига се зелената вълна

от погледи, щурци и листопади.

На гребена на жълтата луна

светът след полунощ и аз сме млади.

 

Намирам си обувката. Летя

през портите с крила в глъчта на бала.

Ще бъда с Принца чак до сутринта

и ще танцувам с него до отмала.

 

Самичка и без Принц, с вечерен час,

заварената ми сестра ще плаче.

Но днес парада дирижирам аз

коя от нас e лошата обаче?

 

 

3.07.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Красимира.
  • Да търсиш себе си в безбрежния океан на човешката същност е едно смело предизвикателство към безкрайността... "светът след полунощ и аз сме млади..." Много ми хареса, Мария.
  • В това точно стихотворение новаторска постройка, не знам. Според мен си е традиционна. Само образите са по-необичайни. Някога исках да уча биология и четях доста за растения и животни. Сега просто гледам научно-популярни филми. Все още ми е интересно. Но това стихотворение не е инспирирано от филм. Снощи оня щурец под терасата се беше разбушувал и се получи това. Открай време на полянката до блока се заселват щурци. Но това е едва второто стихотворение, в което присъства щурец. Някой да не си помисли, че е щурецът на Лили Иванова. Усмивка. Благодаря, Николай.
  • Много иновативен стих, с новаторска постройка и изглед!
    Пчелата, щурчето и приказната нотка!
    Много моя стилистика!
  • Благодаря, ЦвететоБ.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...