Щурец, пчела и още Пепеляшка
Звукът от стържещите стъпала
изкачва се по синьото на мака.
Поглеждам го с очите на пчела,
в недрата му кодирана. И чакам.
Издига се зелената вълна
от погледи, щурци и листопади.
На гребена на жълтата луна
светът след полунощ и аз сме млади.
Намирам си обувката. Летя
през портите с крила в глъчта на бала.
Ще бъда с Принца чак до сутринта
и ще танцувам с него до отмала.
Самичка и без Принц, с вечерен час,
заварената ми сестра ще плаче.
Но днес парада дирижирам аз –
коя от нас e лошата обаче?
3.07.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
