МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
4 jul 2019, 9:13  

Щурец, пчела и още Пепеляшка 

  Poesía
401 3 15

Звукът от стържещите стъпала

изкачва се по синьото на мака.

Поглеждам го с очите на пчела,

в недрата му кодирана. И чакам.

 

Издига се зелената вълна

от погледи, щурци и листопади.

На гребена на жълтата луна

светът след полунощ и аз сме млади.

 

Намирам си обувката. Летя

през портите с крила в глъчта на бала.

Ще бъда с Принца чак до сутринта

и ще танцувам с него до отмала.

 

Самичка и без Принц, с вечерен час,

заварената ми сестра ще плаче.

Но днес парада дирижирам аз –

коя от нас e лошата обаче?

 

 

3.07.2019

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Красимира.
  • Да търсиш себе си в безбрежния океан на човешката същност е едно смело предизвикателство към безкрайността... "светът след полунощ и аз сме млади..." Много ми хареса, Мария.
  • В това точно стихотворение новаторска постройка, не знам. Според мен си е традиционна. Само образите са по-необичайни. Някога исках да уча биология и четях доста за растения и животни. Сега просто гледам научно-популярни филми. Все още ми е интересно. Но това стихотворение не е инспирирано от филм. Снощи оня щурец под терасата се беше разбушувал и се получи това. Открай време на полянката до блока се заселват щурци. Но това е едва второто стихотворение, в което присъства щурец. Някой да не си помисли, че е щурецът на Лили Иванова. Усмивка. Благодаря, Николай.
  • Много иновативен стих, с новаторска постройка и изглед!
    Пчелата, щурчето и приказната нотка!
    Много моя стилистика!
  • Благодаря, ЦвететоБ.
  • Харесва ми тази Пепеляшка! 😊 Поздравления!
  • И кой как го разбира.
  • Ами дано. На мен малко ми прилича на "след мен и потоп", но щом казваш.
  • Да, Райна, аз например глухарчето го свързвам със сенната си хрема, но знам, че ти влагаш друг смисъл. Което не ми пречи да се възхищавам на глухарчетата и филигранната ти поезия. Хубав ден и на теб. Благодаря, Росилина, за окуражителния коментар.
  • Чудесно! Разчупен поглед и една нова приказка! Приветствам!
  • Ти определено си новатор и нищо банално при теб не съм срещала!А за писането, да, всевъзможни са образите, които ни подтикват да ги употребим и употребени в различни комбинации ,имат различно значение, носят различен смисъл...
    Аз например много често използвам пчела, глухарче ... и пр.
    всеки път са различно комбинирани и с различен подтекст.
    Хубав ден ти желая!
  • Да, тази Пепеляшка се развихря след полунощ. Когато търсех какви рими съм употребила в предното стихотворение /казвали се дисонанс, оказа се че са много редки в българската поезия и пак съм проявила новаторство. Усмивка/, ми попадна упътване как се пише поезия. Там се препоръчваше луната да е всякаква - синя, червена, бяла, но в никакъв случай жълта. Е, аз реших при мен да е жълта. За пчелите четох , че виждат различно от нас цветовете, не различават червеното, но виждат в ултравиолетовия спектър. Затова много червени цветя имат ултравиолетови маркери. А някои имат шарки, наподобяващи пчела, за да привличат истинските пчели. Интересни животинки. А под прозореца ми всяка вечер скрибуца щурец. Те извличат звук, като трият крачката си. Това за тези, на които може нещо да не им е ясно в образите на стихотворението. Колкото до темата, имам старо стихотворение с подобна фабула, но за Снежанка - тя моли огледалцето да й каже коя е най-добрата на земята.
  • "На гребена на жълтата луна
    светът след полунощ и аз сме млади."!!
  • Благодаря, Райна.
  • О, много ми хареса! Браво!
Propuestas
: ??:??