На Иван Николов
Горски извор, Горски извор!
Щом Иван се тук родил
месечина облак скрил,
вятър билото ти бризнал.
Ти израснал си край нива,
рано твоят клас узрял.
От стиха изящен, цял
ме побива тръпка жива.
А където и да крачиш,
в Хасково или Суздал
красотата си създал
на пророк наметка влачещ.
Думи в черната бразда ти
сееш и плода събрал,
във рубинен цвят-корал
светиш с мъдрости брадати.
И от есенната шума
щом щурец те позова,
на камбаната звъна
съпроводи те по друма.
© Иван Христов Все права защищены