Шумна среща. Пожелах я.
Трябваше да бъда мила.
След която се почувствах
като влачена с камила.
Изморих се, отегчих се
от истории банални.
Добри думи... А пък свих се,
сякаш бях на бани кални.
Странно ли е или не,
но се оградих с „прозорец”.
И почувствах се дете,
въпреки че поговорих...
Никак май не ми хареса
да участвам в цирк такъв,
като мишка зад завеса,
дебнена от царя лъв.
© Надежда Борисова Все права защищены
Усмихна ме, Надя!
Но стиха ти е сериозен и много хубав!
Поздрави!