27 апр. 2022 г., 19:25

Шушулките, шумящи от лъжи

654 4 15

 

                     "Най-страшното неравенство е между

      имената на нещата и самите неща. Смисълът

   на думите започва да се изсулва, като бобените

           зърна от изсъхналата шушулка."

 

                      Георги Господинов

 

 

Защо ли с хитрост бобени зърна

от сухата шушулка се изплъзват,

загубили онази същина,

която смисъла с нещата свързва?

 

Шумящата обвивка от лъжи

ще продължава роля да играе.

Изпразнена, се прави, че тежи,

та същността на думите да смае.

 

Изправя се пред този камуфлаж

душата, но словата я объркват.

Животът е пиеса с нов типаж,

неясен без изповедалня в църква.

 

Най-свързващите думи между нас

са снимки, от лъжите избелели.

Честта ранена чака видов час,

избрала смърт пред бобени шрапнели.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Коментарът ти означава много за мен, защото ценя мнението ти и уважавам творческото ти перо, Тъжен лирик! Благодаря ти сърдечно!
  • Дани, щом си сложил стихотворението ми в любими, значи те е развълнувало. Благодаря за този жест и милите думи!
  • Прекрасно е, Мария! Поздравления и в любими!
  • Твоят безпогрешен изграден поетичен усет, Пепи, е хванал тези
    " бобени шрапнели" и това ме радва! ☀️ Благодаря ти за добрите думи! ❤️
  • Много силно, Мери! А "бобените шрапнели" директно ми се запечатаха в съзнанието...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...