27.04.2022 г., 19:25

Шушулките, шумящи от лъжи

647 4 15

 

                     "Най-страшното неравенство е между

      имената на нещата и самите неща. Смисълът

   на думите започва да се изсулва, като бобените

           зърна от изсъхналата шушулка."

 

                      Георги Господинов

 

 

Защо ли с хитрост бобени зърна

от сухата шушулка се изплъзват,

загубили онази същина,

която смисъла с нещата свързва?

 

Шумящата обвивка от лъжи

ще продължава роля да играе.

Изпразнена, се прави, че тежи,

та същността на думите да смае.

 

Изправя се пред този камуфлаж

душата, но словата я объркват.

Животът е пиеса с нов типаж,

неясен без изповедалня в църква.

 

Най-свързващите думи между нас

са снимки, от лъжите избелели.

Честта ранена чака видов час,

избрала смърт пред бобени шрапнели.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Коментарът ти означава много за мен, защото ценя мнението ти и уважавам творческото ти перо, Тъжен лирик! Благодаря ти сърдечно!
  • Дани, щом си сложил стихотворението ми в любими, значи те е развълнувало. Благодаря за този жест и милите думи!
  • Прекрасно е, Мария! Поздравления и в любими!
  • Твоят безпогрешен изграден поетичен усет, Пепи, е хванал тези
    " бобени шрапнели" и това ме радва! ☀️ Благодаря ти за добрите думи! ❤️
  • Много силно, Мери! А "бобените шрапнели" директно ми се запечатаха в съзнанието...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...