Сив

11 сент. 2016 г., 13:32

Поэзия » Любовная, Пейзажная, Философская, Другая

610 0 2

Сив денят е,сива е нощта,

цветовете няма ги, дори от сивата дъга.

Сив копнеж, в сива пустота,

душата сива шепне сивата мелодия.

Сив животът е, сив е и блянът,

щом сив за тебе съм и този път.

Сив порой от думи сипе пак дъждът,

сиви ноти огласят този сив, самотен кът.

Сиви са и жиците, по тях тече тъга,

улиците сиво-пусти са, изпълнени с тъма.

Сиви облаци обгръщат тъмно-сивото небе,

къщите студено сиви са, а глас се чува на дете.

Долавям го гласа, тъй сив и тъй уплашен,

сам самичък в стаята толкова зловещо-сива,

душевност сива, изпаднала на самотата в плен,

тежко обладана е от сива, но красива самодива.