Сив
Сив денят е,сива е нощта,
цветовете няма ги, дори от сивата дъга.
Сив копнеж, в сива пустота,
душата сива шепне сивата мелодия.
Сив животът е, сив е и блянът,
щом сив за тебе съм и този път.
Сив порой от думи сипе пак дъждът,
сиви ноти огласят този сив, самотен кът.
Сиви са и жиците, по тях тече тъга,
улиците сиво-пусти са, изпълнени с тъма.
Сиви облаци обгръщат тъмно-сивото небе,
къщите студено сиви са, а глас се чува на дете.
Долавям го гласа, тъй сив и тъй уплашен,
сам самичък в стаята толкова зловещо-сива,
душевност сива, изпаднала на самотата в плен,
тежко обладана е от сива, но красива самодива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Николов Все права защищены
