nikolay.95.nikolov (Николай Николов)
20 15
11.09.2016 г., 13:32 ч.

Сив 

  Поезия » Любовна, Пейзажна, Философска, Друга
611 0 2

Сив денят е,сива е нощта,

цветовете няма ги, дори от сивата дъга.

Сив копнеж, в сива пустота,

душата сива шепне сивата мелодия.

 

Сив животът е, сив е и блянът,

щом сив за тебе съм и този път.

Сив порой от думи сипе пак дъждът,

сиви ноти огласят този сив, самотен кът.

 

Сиви са и жиците, по тях тече тъга,

улиците сиво-пусти са, изпълнени с тъма.

Сиви облаци обгръщат тъмно-сивото небе,

къщите студено сиви са, а глас се чува на дете.

 

Долавям го гласа, тъй сив и тъй уплашен,

сам самичък в стаята толкова зловещо-сива,

душевност сива, изпаднала на самотата в плен,

тежко обладана е от сива, но красива самодива.

 

 

© Николай Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??