10 февр. 2007 г., 23:32

Сигурно деня ще дойде...

689 0 9
Сигурно деня ще дойде... сутринта?!
Ще го чакам - тъжна и сама.
Ще споделям мълчаливо с нощта,
докато сърцето ти не се поразтопи/поне замалко/.

Сигурно и краят на кошмара ми ще дойде?!
Кога ли? Ами, може би
когато душата ти сълза не пророни...
И горчиво се разкае за това, което ти ми стори...

Може би - незнам...
А исках и аз да литна свободна,
това се случваше, но за ден - два.
Нима такава ще е участта ми до смъртта?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...