10 feb 2007, 23:32

Сигурно деня ще дойде...

  Poesía
690 0 9
Сигурно деня ще дойде... сутринта?!
Ще го чакам - тъжна и сама.
Ще споделям мълчаливо с нощта,
докато сърцето ти не се поразтопи/поне замалко/.

Сигурно и краят на кошмара ми ще дойде?!
Кога ли? Ами, може би
когато душата ти сълза не пророни...
И горчиво се разкае за това, което ти ми стори...

Може би - незнам...
А исках и аз да литна свободна,
това се случваше, но за ден - два.
Нима такава ще е участта ми до смъртта?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...