24 сент. 2007 г., 10:32

Сила 

  Поэзия
630 0 11
Пак плача от безсилие,
че не мога нищо да променя.
Гледам с очакване телефона
да чуя къде и кога.

А нещо все ме кара да остана -
търпението на влюбена жена.
А нещото, което отмива тъгата -
твоето "Кълна се, няма да е все така!".

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??