24 сент. 2007 г., 10:32

Сила 

  Поэзия
5.0 / 3
683 0 11
Пак плача от безсилие,
че не мога нищо да променя.
Гледам с очакване телефона
да чуя къде и кога.
А нещо все ме кара да остана -
търпението на влюбена жена.
А нещото, което отмива тъгата -
твоето "Кълна се, няма да е все така!".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Все права защищены

Предложения
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
  • Если помнишь - прости. Если любишь - прощай. Мне уж надо уйти. Я люблю тебя, знай. Мне бы страх одол...

Ещё произведения »