Сила

Poetry

783 0 11

Пак плача от безсилие,
че не мога нищо да променя.
Гледам с очакване телефона
да чуя къде и кога.

А нещо все ме кара да остана -
търпението на влюбена жена.
А нещото, което отмива тъгата -
твоето "Кълна се, няма да е все така!".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Martillius (Мартин Аргиров)

Пишеш страхотно! Порастнала си доста бързо за разлика от твпоите връстници. Поздравявам те. Обичамтакива хора като теб, заслужаваш да бъдеш наречена един прекрасен човек!

2007-10-08T12:04:52+03:00
Рико (Христо БЕЗМЪЛВЕН)

Браво! Поздрав !

2007-10-04T11:26:01+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Кой ли не е чакал до телефона, но само "кълна се", не оправя нещата. Трябват и дела. Браво за стиха!!!

2007-10-04T00:54:05+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Браво! Поздравления!

2007-10-03T15:12:10+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

и търпението на
влюбена жена
някой ден се изчерпва...

поздрав!

2007-10-03T10:57:12+03:00