24 sept 2007, 10:32

Сила 

  Poesía
632 0 11
Пак плача от безсилие,
че не мога нищо да променя.
Гледам с очакване телефона
да чуя къде и кога.

А нещо все ме кара да остана -
търпението на влюбена жена.
А нещото, което отмива тъгата -
твоето "Кълна се, няма да е все така!".

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??