Сила

posh` (Таня Атанасова)
267 5344

24 sept 2007, 10:32

Poesía

682 0 11

Пак плача от безсилие,
че не мога нищо да променя.
Гледам с очакване телефона
да чуя къде и кога.
А нещо все ме кара да остана -
търпението на влюбена жена.
А нещото, което отмива тъгата -
твоето "Кълна се, няма да е все така!".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сила

Искате да прочетете повече?

Propuestas