12 мая 2018 г., 00:53

Сила 

  Поэзия
397 2 5

В синьото око на живота 

гад мръсна се вмъкна. 

Сеч яка започна

с лъскава остра секира. 

 

Посече мечтите желани, 

а бяха с обич посяни! 

Колко хладни бяха тез длани! 

Сънувах кошмари. 

 

Сега пак ги наплитам

и не спирам да питам –

къде ли се скитат? 

Ще намерят ли път за дома ни? 

 

Запуши отново комина

и вятърът се завърна. 

Кажи-речи, след година! 

 

Дълбоката рана изчезна, 

малък белег остана, 

да ни напомня, че двама са по-силни

от бурите в живота. 

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??