Сила

May 12, 2018, 12:53 AM

Poetry

455 2 4

В синьото око на живота

гад мръсна се вмъкна.

Сеч яка започна

с лъскава остра секира.

Посече мечтите желани,

а бяха с обич посяни!

Колко хладни бяха тез длани!

Сънувах кошмари.

Сега пак ги наплитам

и не спирам да питам –

къде ли се скитат?

Ще намерят ли път за дома ни?

Запуши отново комина

и вятърът се завърна.

Кажи-речи, след година!

Дълбоката рана изчезна,

малък белег остана,

да ни напомня, че двама са по-силни

от бурите в живота.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

voda (Елица Ангелова)

2018-05-18T07:03:50+03:00

Аз пък харесах метафоричния изказ и ти се радвам, Васе!
Бъдете винаги двама.
Иржи (Ирина Филипова)

2018-05-14T13:45:20+03:00

Ах,тая гад!....Това са бурите и такива се намират във всички сфери на живота ни,Васе,важното е да се борим,най-добре двама,разбира се...Много поучителен стих!
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2018-05-13T12:35:08+03:00

Съдържателен стих който събужда много размисли.
Поздрав!
anabel7 (Албена Димитрова)

2018-05-13T09:51:40+03:00

Мъдър и въздействащ стих,Васе! Поздравления!