В синьото око на живота
гад мръсна се вмъкна.
Сеч яка започна
с лъскава остра секира.
Посече мечтите желани,
а бяха с обич посяни!
Колко хладни бяха тез длани!
Сънувах кошмари.
Сега пак ги наплитам
и не спирам да питам –
къде ли се скитат?
Ще намерят ли път за дома ни?
Запуши отново комина
и вятърът се завърна.
Кажи-речи, след година!
Дълбоката рана изчезна,
малък белег остана,
да ни напомня, че двама са по-силни
от бурите в живота.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
