В синьото око на живота
гад мръсна се вмъкна.
Сеч яка започна
с лъскава остра секира.
Посече мечтите желани,
а бяха с обич посяни!
Колко хладни бяха тез длани!
Сънувах кошмари.
Сега пак ги наплитам
и не спирам да питам –
къде ли се скитат?
Ще намерят ли път за дома ни?
Запуши отново комина
и вятърът се завърна.
Кажи-речи, след година!
Дълбоката рана изчезна,
малък белег остана,
да ни напомня, че двама са по-силни
от бурите в живота.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
