12.05.2018 г., 0:53 ч.

Сила 

  Поезия
391 2 5

В синьото око на живота 

гад мръсна се вмъкна. 

Сеч яка започна

с лъскава остра секира. 

 

Посече мечтите желани, 

а бяха с обич посяни! 

Колко хладни бяха тез длани! 

Сънувах кошмари. 

 

Сега пак ги наплитам

и не спирам да питам –

къде ли се скитат? 

Ще намерят ли път за дома ни? 

 

Запуши отново комина

и вятърът се завърна. 

Кажи-речи, след година! 

 

Дълбоката рана изчезна, 

малък белег остана, 

да ни напомня, че двама са по-силни

от бурите в живота. 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??