Сила
В синьото око на живота
гад мръсна се вмъкна.
Сеч яка започна
с лъскава остра секира.
Посече мечтите желани,
а бяха с обич посяни!
Колко хладни бяха тез длани!
Сънувах кошмари.
Сега пак ги наплитам
и не спирам да питам –
къде ли се скитат?
Ще намерят ли път за дома ни?
Запуши отново комина
и вятърът се завърна.
Кажи-речи, след година!
Дълбоката рана изчезна,
малък белег остана,
да ни напомня, че двама са по-силни
от бурите в живота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
