12.05.2018 г., 0:53 ч.
Сила
В синьото око на живота
гад мръсна се вмъкна.
Сеч яка започна
с лъскава остра секира.
Посече мечтите желани,
а бяха с обич посяни!
Колко хладни бяха тез длани!
Сънувах кошмари.
Сега пак ги наплитам
и не спирам да питам –
къде ли се скитат?
Ще намерят ли път за дома ни?
Запуши отново комина
и вятърът се завърна.
Кажи-речи, след година!
Дълбоката рана изчезна,
малък белег остана,
да ни напомня, че двама са по-силни
от бурите в живота.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Ах,тая гад!....Това са бурите и такива се намират във всички сфери на живота ни,Васе,важното е да се борим,най-добре двама,разбира се...Много поучителен стих!
-
Съдържателен стих който събужда много размисли.
Поздрав! -
Мъдър и въздействащ стих,Васе! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Бъдете винаги двама.