13 сент. 2005 г., 21:44
Загърни ме с листите на есента,
когато чувстваш,
че ми е студено и плискай багри
с длани по студа,
сковал изгниващия смисъл.
Безмълвно
просветлявай с мен нощта, в която
съм до теб, като жена
неосъзнала силата си и мощта
на мисълта,
която безгранично си отключил...
Какво ключа е, няма ли врата, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация