13 сент. 2005 г., 21:44

Силата на слабостта(JoannaVas&Cefules) 

  Поэзия
857 0 4
Загърни ме с листите на есента,
когато чувстваш,
че ми е студено и плискай багри
с длани по студа,
сковал изгниващия смисъл.
Безмълвно
просветлявай с мен нощта, в която
съм до теб, като жена
неосъзнала силата си и мощта
на мисълта,
която безгранично си отключил...

Какво ключа е, няма ли врата,
какво дланта е
и няма ли какво да скрие?
какво са
и шептящите листа,
земята, ако не покрият?
Не, нямам сила!
Не без теб!
тя повече от тебе се нуждае,
от колкото от нея ти,
таз сила всъщност слабостта е...

© Стефан Кръстев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красив, нежен и много силен стих! Поздрави!!!
  • Фабиана е права, че още заглавията ви привличат. Грабват. Унасят. Преди да съм отворила стихотворението, вече знам, че ще е нещо невероятно.
    Ааа пощадете ни, спрете се, избихте всякаква конкуренция в любовната поезия
  • И от мен!
  • Грабнаме още от заглавието. Поздравления!
Предложения
: ??:??