26 июл. 2009 г., 21:57

Силиконска сила

1.2K 0 19

Може да не е по божия закон,

но не може, боже, днес без силикон.

Дефилета, кастинги... друс, друс –

силикон за дупе и за бюст,

силикон за ханш и за бедра.

Нямаш силикон?! И таз добра.

За да блеснеш тука или там,

трябва да си „Силиконовата Пам”.

Вързан ти е в кърпа днес провала,

силикон не си ли вред завряла.

Може да не е по божия закон,

но си имплантирай силикон!

 

           Силикон, силикон,

           си ли кон, не си ли кон,

           трябват силиконски сили,

           който иска днес да цвили.

 

 

Може да си инак сексапилна,

с фигура и маниери – стилна,

но без хирургическа намеса,

кой ли ще те вземе за метреса?

Кой да те направи фаворитка?

Може само май да те изритка.

Затова из бюста, ханша, бута...

дето може - силикон набутай.

Бутай, бутай, бутай, бутай, бутай

и ще паднат всичките табута.

Стига с този имидж на иконка!

За да блеснеш – ставай силиконка!

 

             Силикон, силикон,

             си ли кон, не си ли кон,

             твойте силиконски сили

             силят – я какви кобили!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борко Бърборко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...