11 мар. 2008 г., 08:28

Силна

810 0 3

Пробождат ме стрели отровни
и впиват се до болка в мен,
къде сте погледи чаровни,
аз търся ви и нощ и ден?


Залива ме лава кипяща,
изгаря всяка клетка в мен
и мисълта ми жива, вряща,
убива песимизма в мен.


В небето гледам и се моля,
вселената е мир, покой
и чудя се по чия воля
тук стават чудеса безброй.


Тук на Земята аз съм силна,
зли погледи ще покоря,
във битка не с стрели, а дивна
аз като факел ще горя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Севда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...