11 мар. 2008 г., 08:28

Силна

807 0 3

Пробождат ме стрели отровни
и впиват се до болка в мен,
къде сте погледи чаровни,
аз търся ви и нощ и ден?


Залива ме лава кипяща,
изгаря всяка клетка в мен
и мисълта ми жива, вряща,
убива песимизма в мен.


В небето гледам и се моля,
вселената е мир, покой
и чудя се по чия воля
тук стават чудеса безброй.


Тук на Земята аз съм силна,
зли погледи ще покоря,
във битка не с стрели, а дивна
аз като факел ще горя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Севда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...