Пробождат ме стрели отровни
и впиват се до болка в мен,
къде сте погледи чаровни,
аз търся ви и нощ и ден?
Залива ме лава кипяща,
изгаря всяка клетка в мен
и мисълта ми жива, вряща,
убива песимизма в мен.
В небето гледам и се моля,
вселената е мир, покой
и чудя се по чия воля
тук стават чудеса безброй.
Тук на Земята аз съм силна,
зли погледи ще покоря,
във битка не с стрели, а дивна
аз като факел ще горя.
© Севда All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Прекраасен стих!!!