Пробождат ме стрели отровни
и впиват се до болка в мен,
къде сте погледи чаровни,
аз търся ви и нощ и ден?
Залива ме лава кипяща,
изгаря всяка клетка в мен
и мисълта ми жива, вряща,
убива песимизма в мен.
В небето гледам и се моля,
вселената е мир, покой
и чудя се по чия воля
тук стават чудеса безброй.
Тук на Земята аз съм силна,
зли погледи ще покоря,
във битка не с стрели, а дивна
аз като факел ще горя.
© Севда Всички права запазени
с обич, Севда.