СИЛНА СЪМ ЖЕНА
с безбройните си изпитания,
не станах егоист, ни меркантилна,
не са ми чужди хорските страдания,
научих се да не робувам
на собствените си желания.
И от житейските уроци
разбрах къде,кога и как
да бъда добра или лоша,
да прощавам дори и на враг.
Отвисоко падах много пъти,
но не спирах да опитвам да летя
мечтите следвах си дори когато
бях с пречупени крила.
Все още чудя се защо се боря?
Дерзай, Животе - ти ме победи...
Събори "пясъчните кули",
не сбъдна моите мечти.
Събрах остатъците гордост
смотах мечтите на вързоп
и рекох си - Стига ми толкоз,
на тебе няма да съм роб!
И, Животе, да си знаеш...
от днес със теб сме във война,
лесно аз се не предавам...
с мене вкара си беля!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валерия Иванова Все права защищены
