Вече е силует...
Вечен силует.
Не помня аз лицето -
спомен бе забравен,
изоставен на произвола - съдба! -
би казал всеки, ала друго е...
По-силно от някакъв
безчувствен господар!
Силует бе станал - да не страдам!
Да не помня красотата,
усмивката, косата
зелените очи, трапчинката...
или татуировката на бедрото.
... но не помня - силует е!
© Vasil Todorov Все права защищены