Вече е силует...
Вечен силует.
Не помня аз лицето -
спомен бе забравен,
изоставен на произвола - съдба! -
би казал всеки, ала друго е...
По-силно от някакъв
безчувствен господар!
Силует бе станал - да не страдам!
Да не помня красотата,
усмивката, косата
зелените очи, трапчинката... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up