13 апр. 2008 г., 08:35

силуети 

  Поэзия » Белые стихи
745 0 10
в сенките на спомени
прегърнати
дочуваме как силуети
плачат
безкрайността е тяхна слабост
безсмъртието е надежда
защото всяко цвете
умира в красота
с недостижима вечност
и крехка невъзможност
на безразсъдния ентусиазъм

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Предложения
: ??:??