25 сент. 2008 г., 11:26

Симетрично те обичам

817 0 13

когато теб те нямаше           вкусът ми леден                от рано се събуждаше

денят изгаряше                      изпиваше денят                                възкръсваше

умираше                                   и се спасяваше                           денят в очите ми

в очите ми                               кристала от екрана                                изгряваше

до късно пареше                       осветяваше                   тогава ти се появяваше


когато ти си тръгваше           моя дъх цигарен             до късно не заспиваше

нощта издъхваше                   дишаше нощта                                     изгряваше

трепереше                                  и оживяваше                         нощта в ръцете ми

в ръцете ми                          клавиш във тъмното                           възкръсваше

от рано търсеше                        прегръщаше                   тогава ти се връщаше

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Морето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Супер!
  • Кефиш
    Отдавна не бях чела нещо свежо като формулировка.
  • Ами, ще разбере - таратанци! То не става само с ядене...
    Разбрах, Рен! И да, Анна, наистина беше към мен, ама щом си руса, ясно!

    Ей, Море, извинявай, че спамим, но... виртуално-социална динамика, - шо да го напра'иш!?
  • Лелееееее, колко съм егоцентрична! Извинения,Ренка. Днес явно съм по-по-руса от друг път
  • е тука четох и водоравно и отвесно и по диагонал
    перфекция човеко!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...