25.09.2008 г., 11:26

Симетрично те обичам

820 0 13

когато теб те нямаше           вкусът ми леден                от рано се събуждаше

денят изгаряше                      изпиваше денят                                възкръсваше

умираше                                   и се спасяваше                           денят в очите ми

в очите ми                               кристала от екрана                                изгряваше

до късно пареше                       осветяваше                   тогава ти се появяваше


когато ти си тръгваше           моя дъх цигарен             до късно не заспиваше

нощта издъхваше                   дишаше нощта                                     изгряваше

трепереше                                  и оживяваше                         нощта в ръцете ми

в ръцете ми                          клавиш във тъмното                           възкръсваше

от рано търсеше                        прегръщаше                   тогава ти се връщаше

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Морето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Супер!
  • Кефиш
    Отдавна не бях чела нещо свежо като формулировка.
  • Ами, ще разбере - таратанци! То не става само с ядене...
    Разбрах, Рен! И да, Анна, наистина беше към мен, ама щом си руса, ясно!

    Ей, Море, извинявай, че спамим, но... виртуално-социална динамика, - шо да го напра'иш!?
  • Лелееееее, колко съм егоцентрична! Извинения,Ренка. Днес явно съм по-по-руса от друг път
  • е тука четох и водоравно и отвесно и по диагонал
    перфекция човеко!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...