Tomad (Тома Кашмирски)
179 2921
23 янв. 2008 г., 14:21

Симфония (от нейно име) 

  Поэзия » Другая
1069 0 32
Вдъхновен от IVETO_tattoo (Ивето )

Изплаках си думите.
Останах по сол.
Разкрачена,
съблечена...
и болна.
Провлачих
петолиния.
Пречупих ключа "Сол".
Безумни ноти
пискаха
безволно.

Изплаках си очите
и останах по глас.
Със струните,
разкъсани от
молене.
Изтръгнах си клавишите
в безпомощен фалш...
Сподавена
в агония
симфония...

© Тома Кашмирски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се, че "някой" намира "поезията" ми за толкова значима, че да се притеснява за внуците си.

    Разбира се, много по-малко притеснително е, че цял народ (честито на внуците ти) се кефи на ексцентричен изрусен циганин-травестит с наднормено тегло и тръпне да види всяка нова стрия по задника му в национален ефир.

    От сърце ти пожелавам внуците ти да приличат на кумирите ти, за да разбереш колко жалки са били изборите ти през целия ти нищожен животец.
  • На фона на този цял роман дето е изписан отдолу...ще кажа, че четох между редовете, четох и където трябва,... и където не трабва даже го четох - и пак не ми хареса! Сигурно в мен е причината, нищо не казвам срещу автора(че да го приема лично)
  • "Разкрачена" ми прозвуча като "разчленена"...
    Гласувам за "струните, разкъсани от молене."

    Тома, не пак, а отново стиховете ти си ги прочитам от мое лице, единствено число и ...си ми много в тоналност.
    Обикновено (че даже винаги) ти имаш пред вид нещо съвсем различно от отва, което аз прочитам, но сигурно за това ми харесва да те чета...

    Може ли да ти се усмихна...

  • много е истинска... ужасно красива
  • Tomad, не познавам нито тебе, нито прототипа на лирическите, но... бъди жив и здрав.
  • Абе казАх аз за лирическата дистанция, ама на - глас вов пустиня...
    Алисо, ма, ма ти изтепА рибата, бе, и цело стадо щъркели с нея...кой не верва, да подуши с ухо!
  • "О времена,о нрави"!!!
    Дано не се наложи след време
    внуците ми да правят литературен анализ
    на "творбите" ти!!!
    Жалко....
  • Загубих се в краката ти,
    останах само по ръце
    в затворени очи
    сред търсене....намирам,
    времето останало след прочита
    за да мога да те - АПЛОДИРАМ!!!

    !!!*
  • Странно! Къде в стихотворенията си проповядвам побой над жени?
  • Tomad, нали тук не говорим за мен, а за стихотворенията ти!
    За мене да се бие някой, НИКОГА не съм искала, но и да ме бият - също. Спомняш ли си "На живота си ми господар, но на волята - не си ми". Когато отношенията между мъж и жена стигнат до жестокост и насилие, това не носи добро. Освен в оня случай, за които писах вече.
  • Ех, направо толкова жалко... Това ли искаш, битки за теб? Ти май заслужаваш нещо повече от шибанье с камшици (и цел взвод кашици)...
  • Не, Томаd, слава Богу не зная какво е да ме шиба камшик и не бих позволила, но зная как не трябва да пише за жена никой уважаващ себе си мъж, независимо от това кой я е шибал. Надявам се не си забравил, че от древни времена мъжете водят битки ЗА жени, а не С жени.
  • Ех, Юлияна, жалко, че съм 100% убеден, че не знаеш какво е да те шиба камшик (да не се бърка с кашик, тва вероятно го знаеш), особено в моята ръка
  • Поздравления и от мен, Тома!
  • Аплодисменти!!!
  • !!!много много силно!!!поздрав!
  • Думите шибат по-силно от камшик, Tomad. Жалко, че не го знаеш и не ме разбра.
  • Поздравления, Тома!
  • Благодаря на всички. Поздрави!
    Юлияна, за малко да те разбера, но садизма и шибането не ги вързах.
  • "Грация на вибрацията -поредна симфония
    от Томад Червото на разума
    Талантливец си ти!
  • Аnankееe, викай по-силно, че не те чувааам. Аз си мислех, че пиша на авторaааа, не на тебеее. Ама от корема на щъркела не се вижда добреее. Много тъмнууу, не мога го видя туй пиянотооо... лирическото деее и го сгреших с лирическата в цикъъъл за която Грацията на вибрацията На червото на разума писа преди времеее
  • Ох, Томич.. и аз си изплаках очите по тоя стих...
    Останах само по...
  • Юлия, моме, абе нещо май отплеснА на некъдеси? Не нам, ама нещо лирическа дистанция, туй ти, онуй ти? Да не те апна щъркело?
  • Томанова симфония...
    с обич за теб.
  • "Аз съм острието във ръцете ти.
    Аз съм вятърът във плачеща върба.
    Аз съм най-красивата усмивка на лицето ти.
    Аз съм най-солената сълза..."

    Като жена ще ти кажа - ако има всичко това, което си цитирал, жената никога не може да бъде разстроен инструмент. Звука на всеки инструмент зависи от акордьора. Никоя жена няма да пее сладко, докато някой прави публично достояние естествените й месечни неразположения. Не можеш да я шибаш и да я риташ и да й викаш "пей!". Всъщност - можеш. Ако си садист.

  • Всичко добре,ама тва горе,дето си го написал,нарочно ли е
    Едва,едва забележимо-покажи повече уважение към момичето,
    че те е вдъхновило така зверски
  • Безумни ноти
    пискаха
    безволно.

    Със струните
    разкъсани от
    молене.

    Сподавена
    в агония
    симфония...

    Аплодисменти!!!!!!
  • "Изплаках си очите
    и останах по глас."
    Бе то, и по парфюм може...
    Абе, Тома, "Друг диктува", а?
    "Бъди невероятен!"/Черказки поздрав/
    П.П.Гледам, справяш се...
  • Много добро!
    Точно в стил "Tomad"!
  • "Изплаках си думите.
    И останах по сол."


    "Изплаках си очите
    и останах по глас."

    ....една различна симфония.

    Аплодисменти!
  • "Изтръгнах си клавишите
    в безпомощен фалш...
    Сподавена
    в агония
    симфония..."

    Без думи... Аплодисменти, Тома!!!
  • Едно такова...болно ми стана... (от мое име)
Предложения
: ??:??