23 янв. 2008 г., 14:21

Симфония (от нейно име)

1.2K 0 32
Вдъхновен от IVETO_tattoo (Ивето )

Изплаках си думите.
Останах по сол.
Разкрачена,
съблечена...
и болна.
Провлачих
петолиния.
Пречупих ключа "Сол".
Безумни ноти
пискаха
безволно.

Изплаках си очите
и останах по глас.
Със струните,
разкъсани от
молене.
Изтръгнах си клавишите
в безпомощен фалш...
Сподавена
в агония
симфония...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че "някой" намира "поезията" ми за толкова значима, че да се притеснява за внуците си.

    Разбира се, много по-малко притеснително е, че цял народ (честито на внуците ти) се кефи на ексцентричен изрусен циганин-травестит с наднормено тегло и тръпне да види всяка нова стрия по задника му в национален ефир.

    От сърце ти пожелавам внуците ти да приличат на кумирите ти, за да разбереш колко жалки са били изборите ти през целия ти нищожен животец.
  • На фона на този цял роман дето е изписан отдолу...ще кажа, че четох между редовете, четох и където трябва,... и където не трабва даже го четох - и пак не ми хареса! Сигурно в мен е причината, нищо не казвам срещу автора(че да го приема лично)
  • "Разкрачена" ми прозвуча като "разчленена"...
    Гласувам за "струните, разкъсани от молене."

    Тома, не пак, а отново стиховете ти си ги прочитам от мое лице, единствено число и ...си ми много в тоналност.
    Обикновено (че даже винаги) ти имаш пред вид нещо съвсем различно от отва, което аз прочитам, но сигурно за това ми харесва да те чета...

    Може ли да ти се усмихна...

  • много е истинска... ужасно красива
  • Tomad, не познавам нито тебе, нито прототипа на лирическите, но... бъди жив и здрав.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...