23.01.2008 г., 14:21

Симфония (от нейно име)

1.2K 0 32
Вдъхновен от IVETO_tattoo (Ивето )

Изплаках си думите.
Останах по сол.
Разкрачена,
съблечена...
и болна.
Провлачих
петолиния.
Пречупих ключа "Сол".
Безумни ноти
пискаха
безволно.

Изплаках си очите
и останах по глас.
Със струните,
разкъсани от
молене.
Изтръгнах си клавишите
в безпомощен фалш...
Сподавена
в агония
симфония...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че "някой" намира "поезията" ми за толкова значима, че да се притеснява за внуците си.

    Разбира се, много по-малко притеснително е, че цял народ (честито на внуците ти) се кефи на ексцентричен изрусен циганин-травестит с наднормено тегло и тръпне да види всяка нова стрия по задника му в национален ефир.

    От сърце ти пожелавам внуците ти да приличат на кумирите ти, за да разбереш колко жалки са били изборите ти през целия ти нищожен животец.
  • На фона на този цял роман дето е изписан отдолу...ще кажа, че четох между редовете, четох и където трябва,... и където не трабва даже го четох - и пак не ми хареса! Сигурно в мен е причината, нищо не казвам срещу автора(че да го приема лично)
  • "Разкрачена" ми прозвуча като "разчленена"...
    Гласувам за "струните, разкъсани от молене."

    Тома, не пак, а отново стиховете ти си ги прочитам от мое лице, единствено число и ...си ми много в тоналност.
    Обикновено (че даже винаги) ти имаш пред вид нещо съвсем различно от отва, което аз прочитам, но сигурно за това ми харесва да те чета...

    Може ли да ти се усмихна...

  • много е истинска... ужасно красива
  • Tomad, не познавам нито тебе, нито прототипа на лирическите, но... бъди жив и здрав.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...