С акордите на птица ще си тръгна.
Симфония за дъжд и раковини.
Пенливата вълна ще ме прегърне,
а дюните от обич ще се сринат.
С брега ще се сбогувам - като с мама...
Плачът му ще потъва - тъжна котва.
И ехото от любовта на двама
ще се удави в топла лятна локва.
А призори (когато най е тъмно)
оркестър от щурци ще дирижирам.
Такава ще ме видиш. И ще съмне.
А после... в раковини ще ме дириш. ...