С акордите на птица ще си тръгна.
Симфония за дъжд и раковини.
Пенливата вълна ще ме прегърне,
а дюните от обич ще се сринат.
С брега ще се сбогувам - като с мама...
Плачът му ще потъва - тъжна котва.
И ехото от любовта на двама
ще се удави в топла лятна локва.
А призори (когато най е тъмно)
оркестър от щурци ще дирижирам.
Такава ще ме видиш. И ще съмне.
А после... в раковини ще ме дириш.
10.03.2008 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
