Син поглед
Тъкмо те намерих... и казах стига вече,
но оказа се, че пак отново тръгвам надалече.
Душата ми крещи, не спира.
Сърцето мир и радост не намира.
Сънища, копнежи, болки, тайни,
препълват моята душа... незнайни...
Яви се ти в живота... чудо...
И странно как сърцето бие лудо.
Седеше ти в пианобара празен,
Сред хора, суета, живот омразен.
Душата ми усети пламък, страх незнаен,
Във погледа ти скрит, потаен.
Ти плахо каза думи смешни,
усетих страх и мисли грешни.
Исках аз във този миг неземен
ръката ти да взема, ангел... с мене...
Неволите и болката ти да изтрия
и обстоятелствата да разбия...
Защото знам, че втори бях...
В живота ти явих се... закъснях...
А първи исках аз да бъда
с мирогледа ти да сторя... чудо...
Защо не срещнах те преди... когато...
Сърцето ти бе крехко... плахо...
Ридаещо за нежност, близост, страст човешка,
когато всеки друг отблъснал бе копнежа ти с насмешка.
Когато искаше да имаш стълб, опора,
а не сърце, изпълнено с отрова.
Когато искаше да спреш да дишаш,
в прегръдки нечии... живот... обричаш...
Стоя... мълча... животът тича...
В картини... тяло... танци... ритъм...
Реших да тръгна... ти поспря ме...
Със погледа си облада ме...
Казах нещо бързо... тичах... исках...
Тоз миг до гроб със зъби стисках...
Тоз поглед детски, син изчистен,
да скрия от света измислен...
Тръгнах, а душата ми остана
във твоите шепи разпиляна.
Нощта премина в безсъница и болка сладка...
Живот... Въпрос... Една догадка...
Дали ще мога аз душата си разбита,
От твоята с емоции пропита,
Да бъда аз отново същият човек ... различен,
С жена до себе си... дете... обичан?
Стоя сега във ъгъл... стая... тъмна...
Приятел имам... чаша пълна.
В нощта, когато всеки трябва да обича,
Стоя със страх и цялото ми същество отрича...
Не искам аз душата ти да пусна... птица...
А аз крещя, не пускам, стискам... дори и мъничка частица...
Защото ти видение не знаеш,
че моята душа ридае...
Не твоето сърце пленено,
а моето дете... ранено...
Стои във клетка и не мърда,
защото ти не пускаш го... а дърпаш.
Кажи ми честно... аз какво да правя?
Животът ти не искам повече да бавя.
Вдигни ръка и... майната кажи ми...
И както ти умееш... забрави ме...
Върни се ти в живота си рутинен,
Но болка ти усетиш ли... върни ме...
Не бой се ти при мен да дойдеш... искай...
И аз ще дойда страстен... стискай...
Защото моята душа навек пленена,
ще помни твойто име... моята ...
14.02.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Николов Все права защищены
