Тъкмо те намерих... и казах стига вече,
но оказа се, че пак отново тръгвам надалече.
Душата ми крещи, не спира.
Сърцето мир и радост не намира.
Сънища, копнежи, болки, тайни,
препълват моята душа... незнайни...
Яви се ти в живота... чудо...
И странно как сърцето бие лудо.
Седеше ти в пианобара празен,
Сред хора, суета, живот омразен.
Душата ми усети пламък, страх незнаен,
Във погледа ти скрит, потаен. ...