Синдром
Ти ли ме погледна носталгично?
Или е синдром на любовта?
Две очи, които мигом заобичах!
Две души слети във една.
Есента край нас тихо ни променя.
Заблестяват нежно твоите очи.
Чýвала ли си как елени стенат
и зоват за обич, а гората мълчи?!
Няма сън за обич. Лунната пътека
търси пристан: в миг споделен...
Две души причастие приеха
в изгрева на есенния ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
