Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
28 oct 2022, 21:34

Синдром

1.1K 9 16

Ти ли ме погледна носталгично?

Или е синдром на любовта?

Две очи, които мигом заобичах!

Две души слети във една. 

 

Есента край нас тихо ни променя. 

Заблестяват нежно твоите очи. 

Чýвала ли си как елени стенат 

и зоват за обич, а гората мълчи?!

 

Няма сън за обич. Лунната пътека

търси пристан: в миг споделен...

Две души причастие приеха 

в изгрева на есенния ден. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Любовта носи признаци на процес,който обикновено преминава през всички сезони.И самата любов е сезон. Тя е Петият сезон на живота. В този магичен сезон живеят надежда и отчаяние, лудост и детски възторг, носталгия и меланхолия, които носят в себе си творчески и разрушителен ефект.Такова е моето разбиране за любовта,но не е задължително за други да са съгласни с него.
    Бела Ти,благодаря за коментара и оценката!
    Приеми моите сърдечни поздрави!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара и оценката, Мария!
  • vitality2 (Мария)
    vitality2 (Мария)
    Хубаво причестяване, намерило метафоричен образ в раждането на деня и отражението на стенещата душа, озвучила митичната гора. Има нещо от Едгар Алан По и неговото романтично преоткриване на чувствителността! Поздрави!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за коментара и оценката, Силвия!
  • Plevel (Силвия Илиева)
    Plevel (Силвия Илиева)
    Развълнува ме, много е хубаво!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0