11 окт. 2008 г., 17:21

Сине мой

1.8K 1 10
Не прекланяй глава пред всяка беда,
животът е полигон за силни тела,
укрепвай духа си за  смели дела,
той да ти бъде пътеводна звезда.

Не крият небесата поглед от теб,
те ясно ти сочат пътя напред,
в звездните нощи с лъчиста луна,
в лазура сияен  на утринна зора.

Ти пътя поемай с открита душа,
да не те смущава шумът на леса,
нито свистенето на  вятъра лют,
ни жаркото слънце на парещий луч.

Конят хвърковат за юздите хвани
и препускай смело през поля и гори,
със силния дух в юнашки гърди,
ще преодолееш и ада дори.

Когато изтерзан от житейския бяг
се върнеш уморен пред родния праг
две треперещи старчески ръце
ще те приютят с топло майчино сърце.
И хвърлил умората от болна снага
ще ти сгрей душата майчината топлота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мадлен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...