11 окт. 2008 г., 17:21

Сине мой 

  Поэзия » Гражданская
1622 1 10
Не прекланяй глава пред всяка беда,
животът е полигон за силни тела,
укрепвай духа си за  смели дела,
той да ти бъде пътеводна звезда.

Не крият небесата поглед от теб,
те ясно ти сочат пътя напред,
в звездните нощи с лъчиста луна,
в лазура сияен  на утринна зора.

Ти пътя поемай с открита душа,
да не те смущава шумът на леса,
нито свистенето на  вятъра лют,
ни жаркото слънце на парещий луч.

Конят хвърковат за юздите хвани
и препускай смело през поля и гори,
със силния дух в юнашки гърди,
ще преодолееш и ада дори.

Когато изтерзан от житейския бяг
се върнеш уморен пред родния праг
две треперещи старчески ръце
ще те приютят с топло майчино сърце.
И хвърлил умората от болна снага
ще ти сгрей душата майчината топлота.

© Мадлен Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??