11 oct 2008, 17:21

Сине мой

  Poesía » Civil
1.8K 1 10
Не прекланяй глава пред всяка беда,
животът е полигон за силни тела,
укрепвай духа си за  смели дела,
той да ти бъде пътеводна звезда.

Не крият небесата поглед от теб,
те ясно ти сочат пътя напред,
в звездните нощи с лъчиста луна,
в лазура сияен  на утринна зора.

Ти пътя поемай с открита душа,
да не те смущава шумът на леса,
нито свистенето на  вятъра лют,
ни жаркото слънце на парещий луч.

Конят хвърковат за юздите хвани
и препускай смело през поля и гори,
със силния дух в юнашки гърди,
ще преодолееш и ада дори.

Когато изтерзан от житейския бяг
се върнеш уморен пред родния праг
две треперещи старчески ръце
ще те приютят с топло майчино сърце.
И хвърлил умората от болна снага
ще ти сгрей душата майчината топлота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...