Сине мой
Не прекланяй глава пред всяка беда,
животът е полигон за силни тела,
укрепвай духа си за смели дела,
той да ти бъде пътеводна звезда.
Не крият небесата поглед от теб,
те ясно ти сочат пътя напред,
в звездните нощи с лъчиста луна,
в лазура сияен на утринна зора.
Ти пътя поемай с открита душа,
да не те смущава шумът на леса,
нито свистенето на вятъра лют,
ни жаркото слънце на парещий луч.
Конят хвърковат за юздите хвани
и препускай смело през поля и гори,
със силния дух в юнашки гърди,
ще преодолееш и ада дори.
Когато изтерзан от житейския бяг
се върнеш уморен пред родния праг
две треперещи старчески ръце
ще те приютят с топло майчино сърце.
И хвърлил умората от болна снага
ще ти сгрей душата майчината топлота.
животът е полигон за силни тела,
укрепвай духа си за смели дела,
той да ти бъде пътеводна звезда.
Не крият небесата поглед от теб,
те ясно ти сочат пътя напред,
в звездните нощи с лъчиста луна,
в лазура сияен на утринна зора.
Ти пътя поемай с открита душа,
да не те смущава шумът на леса,
нито свистенето на вятъра лют,
ни жаркото слънце на парещий луч.
Конят хвърковат за юздите хвани
и препускай смело през поля и гори,
със силния дух в юнашки гърди,
ще преодолееш и ада дори.
Когато изтерзан от житейския бяг
се върнеш уморен пред родния праг
две треперещи старчески ръце
ще те приютят с топло майчино сърце.
И хвърлил умората от болна снага
ще ти сгрей душата майчината топлота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мадлен Всички права запазени
