Сине мой, влюбен във вятъра
Такава, каквато съм вече,
хвърчилата не ме съблазняват...
Аз си имам утеха – тревата
и дърветата с възлести корени,
и старите дънки с прокъсани джобове,
дето пазех писма неизпратени...
Такава, каквато съм вече,
мога само да седна на камъка
поизтъркан, заоблен от времето,
и да гледам реката, която
отнася далече, далече
мечти и илюзии – преходни...
Такава, каквато съм вече,
мога дълго да гледам реката,
но след твойто хвърчило ще тръгна,
сине мой, влюбен във вятъра!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рада Димова Все права защищены
