Сине мой, влюбен във вятъра
Такава, каквато съм вече,
хвърчилата не ме съблазняват...
Аз си имам утеха – тревата
и дърветата с възлести корени,
и старите дънки с прокъсани джобове,
дето пазех писма неизпратени...
Такава, каквато съм вече,
мога само да седна на камъка
поизтъркан, заоблен от времето,
и да гледам реката, която
отнася далече, далече
мечти и илюзии – преходни...
Такава, каквато съм вече,
мога дълго да гледам реката,
но след твойто хвърчило ще тръгна,
сине мой, влюбен във вятъра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рада Димова Всички права запазени
