Такава, каквато съм вече,
хвърчилата не ме съблазняват...
Аз си имам утеха – тревата
и дърветата с възлести корени,
и старите дънки с прокъсани джобове,
дето пазех писма неизпратени...
Такава, каквато съм вече,
мога само да седна на камъка
поизтъркан, заоблен от времето,
и да гледам реката, която
отнася далече, далече
мечти и илюзии – преходни... ...