Jul 8, 2013, 9:37 AM

Сине мой, влюбен във вятъра

  Poetry
1K 0 18

 

 

                            Такава, каквато съм вече,

                            хвърчилата не ме съблазняват...

                            Аз си имам утеха – тревата

                            и дърветата с възлести корени,

                            и старите дънки с прокъсани джобове,

                            дето пазех писма неизпратени... 

                            Такава, каквато съм вече,

                            мога само да седна на камъка

                            поизтъркан, заоблен от времето,

                             и да гледам реката, която

                             отнася далече, далече

                             мечти и илюзии – преходни...

                             Такава, каквато съм вече,

                             мога дълго да гледам реката,

                             но след твойто хвърчило ще тръгна,

                             сине мой, влюбен във вятъра!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...