5 апр. 2012 г., 15:48

Синева

1.5K 0 16

СИНЕВА

 

В прегръдката си силна и добра

душата ми премръзнала загърна.

И мисля си - ти може би разбра,

че лятото в косите ми се върна!...

 

И бели птици в трудните ти дни

от моя дъх надежда ще ти носят.

Ръцете си със слънце напълни

от повея на стъпките ми боси!...

 

На мен ми стига, стига ми това -
да бъда съкровената ти тайна,

една безкрайна топла синева

в очите ти навеки да остана!...

 

5.04.2012 г.

Стара Загора

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Радомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...