Синева
СИНЕВА
В прегръдката си силна и добра
душата ми премръзнала загърна.
И мисля си - ти може би разбра,
че лятото в косите ми се върна!...
И бели птици в трудните ти дни
от моя дъх надежда ще ти носят.
Ръцете си със слънце напълни
от повея на стъпките ми боси!...
На мен ми стига, стига ми това -
да бъда съкровената ти тайна,
една безкрайна топла синева
в очите ти навеки да остана!...
5.04.2012 г.
Стара Загора
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
