17 сент. 2023 г., 07:24

Синева

458 0 0

Как да спра, какво да сторя?

Обяснете ми как е възможно това -

че вечно със себе си да се боря

е моята втора природа сега?

 

В ума ми мрак властвува.

Лакомо поглъща всяка струя светлина.

И мислите ми кой ще излекува -

глътчица утеха и манерка топлина?

 

Със себе си не мога да воювам вечно,

не е по силите ми да се справям с това.

И бъдещето ми се струва толкова далечно,

когато пак ще тичам в мислената синева.

 

Не мога да заспя от мисли дни наред -

държат ме буден като бродник неопят.

И ме тикат в капана на сега, преди и след.

В моя интересен, весел, празен свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stillaghxul Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...