17 сент. 2023 г., 07:24

Синева

459 0 0

Как да спра, какво да сторя?

Обяснете ми как е възможно това -

че вечно със себе си да се боря

е моята втора природа сега?

 

В ума ми мрак властвува.

Лакомо поглъща всяка струя светлина.

И мислите ми кой ще излекува -

глътчица утеха и манерка топлина?

 

Със себе си не мога да воювам вечно,

не е по силите ми да се справям с това.

И бъдещето ми се струва толкова далечно,

когато пак ще тичам в мислената синева.

 

Не мога да заспя от мисли дни наред -

държат ме буден като бродник неопят.

И ме тикат в капана на сега, преди и след.

В моя интересен, весел, празен свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stillaghxul Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...