17.09.2023 г., 7:24

Синева

460 0 0

Как да спра, какво да сторя?

Обяснете ми как е възможно това -

че вечно със себе си да се боря

е моята втора природа сега?

 

В ума ми мрак властвува.

Лакомо поглъща всяка струя светлина.

И мислите ми кой ще излекува -

глътчица утеха и манерка топлина?

 

Със себе си не мога да воювам вечно,

не е по силите ми да се справям с това.

И бъдещето ми се струва толкова далечно,

когато пак ще тичам в мислената синева.

 

Не мога да заспя от мисли дни наред -

държат ме буден като бродник неопят.

И ме тикат в капана на сега, преди и след.

В моя интересен, весел, празен свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stillaghxul Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...