27 июл. 2010 г., 13:19

Синева 

  Поэзия
1004 1 9
Пороят във очите ми затихна.
В ръцете ми се стече синева
от утрото. Успях да се усмихна
на лятото във моята коса…

… успях от самотата да избягам.
Тя мисълта ми дебне всяка нощ.
До мен лежи, невидима във мрака,
в гърдите ми опряла хладен нож

и шепне… Аз – Морфеева невеста.
Обрекла се на теб. Дори в съня.
И чакам – да последвам твойта песен.
В ръцете ми се стича синева…

© Ева Корназова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??