Синева
Пороят във очите ми затихна.
В ръцете ми се стече синева
от утрото. Успях да се усмихна
на лятото във моята коса…
… успях от самотата да избягам.
Тя мисълта ми дебне всяка нощ.
До мен лежи, невидима във мрака,
в гърдите ми опряла хладен нож
и шепне… Аз – Морфеева невеста.
Обрекла се на теб. Дори в съня.
И чакам – да последвам твойта песен.
В ръцете ми се стича синева…
В ръцете ми се стече синева
от утрото. Успях да се усмихна
на лятото във моята коса…
… успях от самотата да избягам.
Тя мисълта ми дебне всяка нощ.
До мен лежи, невидима във мрака,
в гърдите ми опряла хладен нож
и шепне… Аз – Морфеева невеста.
Обрекла се на теб. Дори в съня.
И чакам – да последвам твойта песен.
В ръцете ми се стича синева…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ева Корназова Todos los derechos reservados
